Учете се от предизвикателствата
Знам, че не ми личи, но аз все пак спортувам по малко. Винаги съм обичал движението, но имам усещането, че независимо колко сериозно тренирам, колко дълго плувам, тичам или карам колело, сякаш все си изглеждам по един и същи начин.
Но нека сме откровени, сигурен съм, че това е свързано повече с пицата, която ям, отколкото с физиология или генетично предразположение!
Искам да ви разкажа за един хълм – да го наречем „моят хълм“. Той е много стръмен, с неравен терен, прашен и труден за изкачване. През последните 20 години редовно отивам с колата до близката планина и тичам, олюлявам се, вървя, а понякога дори пълзя по седемкилометровото трасе, което съм си набелязал.
По него има няколко възвишения, но един конкретен участък винаги ме затруднява. С времето той се бе превърнал в нещо като наказание за мен – моя Голиат, преграда, източник на болка, който исках да избягвам. Независимо от физическата ми форма или теглото ми в дадения момент изкачването на хълма сякаш никога не ставаше по-лесно.
Но в последно време се опитвам да изместя гледната си точка върху психологическия аспект на преодоляването му, вместо да се фокусирам върху силата на белите си дробове и краката си. Твърде дълго големите ми усилия и дискомфортът ми ме потискаха и си мислех, че не постигам нищо. Тези усещания засенчваха факта, че скоростта ми на изкачване се подобряваше значително! Но аз не забелязвах това, защото ми липсваха всеотдайност и търпение да определя начин за измерване на постиженията си.
Приятел, заедно с когото по-рано правех тези преходи, наскоро отново се присъедини към мен и чак той забеляза напредъка ми, предоставяйки ми отправна точка за оценка. Усилията, които полагах, ми се струваха все същите, но се оказа, че резултатите са различни.
Всички страдаме от нещо подобно в живота си и най-вече във Форевър бизнеса си. Не си поставяме обосновани и точни параметри за преценка, а често се сравняваме с другите, което всъщност ни отклонява от постигането на целта. В живота и в работата ни има стръмни предизвикателства и спускане по инерция, когато нещата вървят гладко. Но има и много отегчителни равни отсечки. Трябва да внимаваме и да бъдем откровени със себе си, за да не се поддаваме на изкушението да се сравняваме. Животът не е поредица от публикации в инстаграм или фейсбук, в които запечатваме най-доброто от себе си и представяме тази частица от секундата като цялостната картинка. Животът е далеч по-всеобхватен.
Мисля, че когато погледнем човешкото съществуване, нещата донякъде си приличат. Спорадичните чудесни и вълнуващи моменти се редуват със стръмни изкачвания. Но има и много периоди, в които просто се движим напред и упорстваме. Трябва да позволяваме на по-тежките моменти да са красиви, значими и полезни. Тогава израстваме, ставаме по-бързи и развиваме издръжливостта си. Тогава изграждаме дълготраен успех.
Така че вместо да мразя своя хълм и да му позволявам да ме плаши или дори да се опитвам да го избягвам, аз промених начина, по който го възприемам. Сега съм почти благодарен, че го има. Моят хълм укрепи сърцето и краката ми, научи ме да съм жилав и да ми е приятно, че ми е неприятно.
И така, с малки корекции, превърнах врага си в приятел – определих параметри за обективно измерване и промених нагласата си, за да приема, че това, което ме затруднява, всъщност ме прави по-силен.
Взимайте си уроци от предизвикателствата, с които се сблъсквате по пътя си, и не ги забравяйте. И помнете, че наградата може и да ви чака на върха, но понякога тя се крие в самото пътешествие нагоре.
До скоро,
Ейдън О‘Хеър
Президент на Форевър Ливинг Продъктс Интернешънъл
