Страхът – ще ви парализира ли, или ще ви тласне напред?

Докато се прибирах онзи ден, в колата слушах как превъзбуден радиоводещ четеше последните новини от света. Говореше се за война, инфлация, задължителното носене на маски, престъпления, корупция и май дори за някаква котка, която не можела да слезе от дърво! Замислих се за всички онези неща, за които не чуваме по новините всеки ден. Кой говори за чудесата на човешката природа или за изумителните научни открития, които се правят ежедневно? Нищо не чух за милионите истории за успехи, които ни заобикалят, или за каквито и да е значими постижения. Всъщност нямаше нищо обнадеждаващо, вдъхновяващо или положително.

Докато слушах, почувствах как в мен започва да се трупа леко безпокойство. Щеше да е лесно да позволя на всички тези негативни новини да ми повлияят, да отнемат част от настроението ми и да превърнат прекрасния ми досега ден в нещо не толкова позитивно.

Моля ви не мислете, че съм поредният, който коментира медиите и как те ни поднасят истини и мнения. Не е така. Естествено, че и аз виждам същото като вас, чувам нещата, които и вие, и в момента по света се случват много неща, които не ми допадат. Но днес не можем да ги променим. Не можем да спрем войните, да сложим край на пандемията, да излекуваме болните или дори да заставим слънцето да се покаже. Но можем да вземем решение как ще реагираме на обкръжаващото ни. Ето това сме в състояние да контролираме. Можем да изберем да почувстваме страха и да спрем на място или да почувстваме страха и да продължим смело напред.

Цели библиотеки с книги и часове подкастове са посветени на опити да разберем страха по-добре. Може би си спомняте творбата на покойната д-р Сюзън Джефърс „Страхувам се… и все пак ще го направя“. В нея тя пише: „ако се надяваме да спрем да се страхуваме, преди да опитаме да направим това, което ни плаши, може да чакаме цяла вечност; да продължим упорито напред е единственият начин да заличим страха.“

Страхът е наистина интересна емоция. Може да ни обземе по всяко време. Може да е оправдан или напълно безпочвен. Мисля, че досега всички сме осъзнали, че животът не е само цветя и рози. Но това, което той определено представлява, е вълнуваща картина от плашещи моменти, изпъстрени от мигове на покой. Въпросът е дали ще позволим на страха да ни парализира, или да ни тласне напред? Той може да бъде невероятен мотиватор, сила, избутваща ни отвъд ограниченията в ума ни. Но в други моменти същият този страх може напълно да ни скове и най-лесните задачи да ни се струват непреодолими. Виждал съм как страхът движи приятел в изграждането на успешна бизнес империя. Виждал съм го и да не позволява на млад човек дори да стане от леглото.

Разбира се, че не говоря за животозастрашаващи ситуации, душевни заболявания, малтретиране или физически тормоз. Става дума за онези моменти, в които ни е страх да говорим с някого, да се видим с хора, да се обадим по телефона, да разкажем за продукт, да се качим на самолет, да идем на Глобалното рали или дори да поканим някого на романтична среща! В такива случаи трябва да изправим рамене, да подсилим решимостта си, да приемем страха си и да поемем с пълен напред. Направим ли го, ще почувстваме въодушевление от надмогването на опасенията и от успеха. Също като дете, което се учи да кара колело. Когато най-накрая вдигне крака, завърти педалите и усети порива на движението и свободата – свободата, отваряща вратите на света му към още толкова много приключения.

Така че следващия път, когато се прибирате вкъщи, направете като мен и изключете гласовете, които се опитват да ви уплашат, заменете ги с любимата си музика, отворете прозорците и пейте с пълен глас!

Продължавайте да упорствате,

Грег Моън

Президент на Форевър Ливинг Продъктс