Рулят на живота ти е само в твоите ръце

Началото

Включих се заради алоето. Не бях го търсила. Дори не го харесах. Обадих се на братовчедка ми и мой спонсор - Диана Стойкова, и ѝ казах: „Това е развалено, вкиснало е, връщам го.“ След две седмици се чудех как съм живяла без алое досега. Форевър влезе в живота ми тихо, неусетно, без фанфари. Настани се удобно и зачака... Чака дълго, доста дълго.

Сега го виждам в очите на много хора, които срещам всеки ден за Форевър. Същия поглед, който казва: „Това не е за мен.“ Същото си мислех и аз: „ Не е за мен.“ Ако само подозирах в какво щеше да ме превърне този бизнес. Ако новите ми хора можеха да видят прелестното пътуване, което изживях, през моите очи, нямаше да се колебаят и за миг.

Началото наистина

Не помня датата, на която се регистрирах. Ако я нямаше записана някъде, никой нямаше да я знае дори. Но много добре помня кога взех решение да действам! Бях се махнала от театъра, в който работех на заплата няколко години, бях работила някакви неща за няколко месеца. Бях на 38, с две дипломи за висше образование и с 0 лв. доход на месец.

Обичам, когато някой ми каже „За този бизнес трябват пари, за да започнеш.“ Усмивката ми се залепя на лицето с онова, нали се сещате кое изражение? „Мислиш ли?”

Помня, че се обадих на братовчедка ми и ѝ казах: „ Дай да видим дали тоя бизнес работи!“ И тръгнахме. Беше трудно. Леле, колко трудно беше! Исках да се откажа всеки божи ден. И то по няколко пъти.

Да погледнеш в огледалото

Мрежовият маркетинг е съвършено измислена система. Съвършена в своята простота. Система в прости стъпки. Ползваш продуктите, споделяш ползите, включваш тези, които поискат и ги водиш по твоите стъпки. И отново. Та ние го правим всеки ден! Споделяме, запалваме хора за нещата, които харесваме. Продукти, любими места, идеи... Защо тогава е толкова трудно, по дяволите?!

Разбираш го, когато останеш повече. Когато действаш повече. Разбираш, че трябва да застанеш срещу огледалото и да поемеш отговорност. За собствения си живот. Без оправдания и заобикалки. И ако искаш нещо различно, да свършиш нещо различно! Затова е трудно. Предполагам.

Форевър ми даде безценен урок: НИКОЙ на този свят не ти е длъжен! Това е толкова стряскащо, но и толкова освобождаващо!

Форевър разбърка в мен. Прогони страховете ми един по един. Страховете и преградите, които бранех ревностно и дълго. Научи ме, че ако искам нещо, трябва да стоя на моя си път, да гледам надалече, да вярвам. Показа ми, че всяко действие, всеки разговор, всяка среща е дар. Без значение от резултата. Събра ме с хора, с които животът нямаше да ме срещне, а които са ми много скъпи сега. Научи ме, че всичко е възможно. Абсолютно всичко! Че светът е изобилен на възможности!

И това се случва неусетно, като повей. Просто в своето съвършенство! И ей така, за няколко години те превръща в друг човек, в ЛИДЕР, в по-добра версия на теб самия, в по-добър човек.

В този бизнес не можеш сам, но ако имаш СЕБЕ СИ, имаш ВСИЧКО!

Чудото да станеш Мениджър

Когато ставах Асистент Мениджър и веднага след това Мениджър, се случи нещо, което трудно ще опиша, но което беше равносилно на чудо. Сигурно сега всички лидери, които четат тези редове, се усмихват и си казват: „О, знам за какво говориш!“

От карантината насам правех по 20, 25, 26, 27 точки общ месечен оборот. Знаех, че трябва да имам поне 37.5 във всеки от четирите поредни месеца, но нямах никаква идея как да стане. Не можех да отлепя. Помня, че ден след 24 май отворих акаунта си и видях, че до следващото ниво ми остават 17 точки. И шест дни, два от които събота и неделя.

И тогава се случи чудо! Не ми се смейте, но усетих... нещо. Тръгна от пръстите на краката ми, мина през цялото ми тяло и когато стигна до мозъка ми вече знаех, че ще успея. Не знаех как, но с цялото си същество знаех, че съм го постигнала. (Следващия месец го повторих, но с 20 б.т. за пет дни, от които 7 б.т. само последния ден!)

Предполагам, че това е усещането, когато излезеш на състезание на Олимпиада и спечелиш златен медал. Готвил си се с години, имаш всички умения, знаеш всички клопки, знаеш дори недостатъците си, но и знаеш, че ще победиш. Така се почувствах. Като Нео в Матрицата. Да усещаш, че ТИ СИ ИЗБРАНИЯТ!

Започнах да звъня на всички, с които бях говорила за Форевър. Буквално от буква А на телефонния си указател и надолу. И отсреща ме заля огромна вълна от ДОБРО. Всяка мили-частица добрина, която бях посяла по пътя си, се връщаше, умножена по 100.

Няма как да го опиша. Как хората се вълнуват с теб, будуват с теб, загърбват страховете си и действат с теб (или без теб). Как всяка врата се отваря и отваря следваща след себе си. Едно момиче от екипа беше запазило едно мое изречение в чат: „Изглежда невъзможно, но имам добро усещане.“

Не съм си купила нито една точка. Исках да докажа на себе си, че системата е съвършена. И тя наистина се оказа такава. В месеца на моя рожден ден, когато филмът, над който работих години, в който всички, които сме вътре, вложихме сърцата си, беше селектиран за фестивала в Кан, аз бях Мениджър във Форевър!

Да го бях пожелала на Дядо Коледа, нямаше да се получи толкова добре! Чувството е удивително! Изживейте го, защото няма как да се опише!

Промяната Форевър

Форевър ми даде спокойствие да мога да работя каквото искам. Да ставам когато си искам, да правя каквото и когато поискам. Даде ми финансово спокойствие. Още като Супервайзор печелех повече от месечната си заплата в театъра. Сега печеля четири пъти повече!

Форевър ме научи да поемам инициатива, да действам, без да чакам. Да знаеш, че рулят на живота ти е само в твоите ръце. Това е СВОБОДА!

Бъдещи цели? Нямам търпение да видя какво ще се случи! Тази компания дава толкова много! Повече, отколкото ти побира акълът. Трябва само да го видиш в мислите си, да го поискаш и да започнеш да го вярваш. Другото е план, много хора и ежедневно действане. Всеки ден! Като дишането.

Просто като фасул.