Как едно пътуване промени живота ми

Ползвала съм малка част продуктите на Форевър още като ученичка. Майка ми имаше регистрация в компанията преди откриването на офиса в България. Алоето никак не ми допадаше на вкус, пиех го само когато бях болна, но обичах шарените капсулки, които мама ни даваше профилактично, и се чувствах добре. Бях здраво момиче, дори понякога си пожелавах да се разболея, за да си остана вкъщи и да си правя любимите неща.

В годините вълшебните продукти неведнъж са ни помагали в подкрепа на нашето здраве. Моята майка винаги е била само клиент с отстъпка. Дори не е и подозирала каква невероятна възможност би могло да ѝ даде това нейно допълнително занимание.

Професионален път и майчинство

След като завърших зъботехника, започнах да работя в лаборатория. Страхотна професия, творческа. За мен беше интересна и в никакъв случай монотонна или еднообразна. Вършех работата си с удоволствие, докато се натрупа умора. Работното ми време беше много продължително и нефиксирано. Работех, докато си свърша работата, а това можеше да е до 9, 10, 11 часа вечер. Случвало ми се е да преспивам в лабораторията, за да мога да предам навреме поръчките си на следващия ден. В повечето случаи работех и по празниците, нямах време да се настроя за тях и да им се порадвам. Те сякаш минаваха покрай мен, без да участвам в тях.

Майчинството беше прекрасното нещо в живота ми, което ме извади от този ритъм. След втората си годинка малкият ми син разви трета сливица с редица усложнения от това. Състоянието му ставаше все по-сериозно. Опитахме да му помогнем с методите на традиционната медицина, но подобрението беше много краткотрайно. Беше много труден период за цялото семейство. И тогава на помощ отново ни дойде Форевър в лицето на Иглика Величкова, която стана наш семеен консултант, а по-късно и мой спонсор. Благодарение на нея научихме каква би могла да е ползата от редовния прием на алое, пробиотик и други хранителни добавки. Резултатите на детето постепенно започнаха да се подобряват. Аз и семейството ми бяхме очаровани от продуктите, в чието действие се бяхме убедили многократно.

Включих се в компанията, за да мога да пазарувам с отстъпка. Няколко години бях само клиент във Форевър. Децата поотраснаха, а здравето на малкия ми син се подобри, но все още имаше какво да се желае. Със свито сърце си мислех, че вече е време да тръгна на работа. Не исках да работя отново от сутрин до вечер. Запитах се коя би могла да е тази работа, която да мога да работя от вкъщи, без фиксирано работно време, така че да продължа да бъда близо до децата си и да се грижа за тях. В същото време осъзнавах, че имам нужда да се развивам и да изкарвам достойни доходи. Това ми изглеждаше невъзможно и нереално!

Преломният момент

Един ден Иглика ми сподели въодушевено, че ще заминава на събитие с Форевър в Тайланд и то на разноски на компанията. Да отида там ми беше мечта. Попитах я просто ей така, без да се надявам, че нещо може да се получи, дали заедно със съпруга ми ще можем да се присъединим към тяхната група. И какво мислите ми отговори тя? Каза: „Да“! Оставаше да обясня на мъжа си колко щастлива бих била да си подарим пътешествието. За мое щастие той прегърна идеята с радост.

Хората, заслужили и спечелили пътуването като подарък от компанията, бяха прекрасни. Приеха ни много топло, сякаш бяхме техни приятели. Изживяването беше незабравимо, имахме неповторими мигове в компанията на тези лъчезарни хора в магнетичния Тайланд.

Първи стъпки

Малко след като се върнахме от вълнуващото пътешествие, симпатична дама, с която се запознах там – Антония Димитрова, ме покани на обучение в офиса. Тя така умело и с лекота ни разказа за това каква изключителна възможност ни дава Форевър, че неусетно се оказа, че вече имам отговор на въпроса си какво и с кого искам да работя. Още не знаех как, но желаех да бъда част от нещо голямо, каквото е Форевър.

Лидерите, с които имах щастието да се запозная по време на пътуването, бяха хора с невероятни качества – знаех, че има от кого да се уча и това ми даваше кураж. В края на 2020-а започнах с много ентусиазъм да организирам домашни партита, които протичаха много приятно с ценна информация за моите гости, благодарение на страхотната ми спонсорска – Игличето. Обичам да посрещам гости и тази част правех с лекота. Но само толкова! След партитата не се свързвах с хората, беше ми неудобно да ги питам дали с нещо сме ги впечатлили. Така продължих да каня и събирам познати и приятели, които си правеха малки поръчки, като само една приятелка се регистрира, и то за да ме подкрепи, а не с цел бизнес.

Трудности, търпение и постоянство

Това, което ми помогна, бе че се бях въоръжила с много търпение, тъй като вече знаех, че Форевър не е система за бързо забогатяване. Малко след като се задействах, дойде карантината и на 13 март моята „парти дейност“ приключи безславно. Лидерите от екипа бяха изключително гъвкави и в момента, в който софийският офис затвори врати за живи срещи, те започнаха да ни обучават в „Зум“. Това беше моето удоволствие в трудните за всички ни дни. Чаках всяка среща на екипа и всяко обучение с голямо нетърпение.

Моята дейност се свеждаше до продължителни разговори по телефона, в които аз разказвах на всяка своя „жертва“ надълго и нашироко за Форевър. Естествено, нещата никак не ми се получаваха! Благодарение на обученията и спонсора започна да ми просветва, че не това е начинът. Голям принос да продължа имаше и моето страхотно семейство. Никой от тях не се опита да ме откаже или да изрази съмнение в мен, въпреки плачевните ми резултати. Оставаше най-трудното: и аз да си повярвам!

Около средата на май отслабиха ограничителните мерки. Животът бавно се завръщаше. Ситуацията все още не позволяваше да организирам отново партита и започнах с индивидуални срещи. Една от тях беше знакова – с моята безценна Меги. Тя идваше от друга МЛМ компания и имаше известен опит. Иглика бързо спечели доверието ѝ и заработихме сериозно. Аз се учех много от нейното бързо израстване. Възхищавах се на личностните ѝ качества и нестихващия ѝ ентусиазъм. Тя ми даваше пример за вяра, постоянство и дисциплина. Прилагайки наученото, постепенно привлякох нови сътрудници и екипът ми се разрастваше.

Благодарна съм на екипа си, на всеотдайния ни спонсор Иглика, която винаги е до нас в трудните моменти, но съм благодарна и на себе си, че не се отказах, не загубих вяра дори когато положението изглеждаше безнадеждно. Ето такива качества ни помага да изградим Форевър! И ако в началото не знаех какво да отговоря, когато ме попитат: „С какво се занимаваш?“ или „Какво работиш?“, сега без колебание отговарям: „Аз съм Мениджър в международната компания Форевър!“