Нуждата да сме сред хора остава

17 години екип №1. Но истинската история не е за първото място

Ако някой ме попита с какво се гордея след толкова години във Форевър, вероятно би очаквал да чуе: „С това, че 17 години сме Екип №1 във Форевър България.“

Да, гордея се. Но не заради мястото в класацията. Гордея се с хората зад това място. С тези, които започнаха несигурни, а днес водят свои екипи. С тези, които продължиха напред, въпреки трудните моменти, с хилядите постоянни доволни клиенти. С приятелствата, създадени по пътя. С моментите, когато някой е бил готов да се откаже, но окуражен, е направил още една крачка.

Мрежовият маркетинг изглежда като бизнес с продукти и обороти, но всъщност е бизнес с хора. И това разбиране на нещата прави екипа ни устойчив.

Понякога началото не изглежда като успешна история

Хиперинфлация, курсът на долара танцуваше нагоре-надолу, заплатите ни също – студената и гладна зима на 1998-а беше голямо предизвикателство за нас – двама научни работници в БАН с три деца и доходи, които понякога не стигаха дори за храна. Току-що се бяхме преместили в по-голям панелен апартамент, защото в стария нямаше място за легло на най-малката и тя спеше на масата в хола. В кухнята дълго време нямаше тапети – просто нямахме пари за тях.

Никога няма да забравя един ден. Излизам на пазар, натискам бутона на асансьора и миг след това от него се изсипват трима души във фирмени униформи. Питат ме: „Тук ли живее Цветанка Бурназка?“ Отвръщам с въпроса: „Защо я търсите?“ Отговарят ми: „Натрупала е 3000 лв. неплатени сметки за парно. Дошли сме да опишем имуществото ѝ, за да удовлетворим вземанията си.“

Като стрела влязох в асансьора и изхвърчах от блока. В ума ми се блъскаше мисълта: „Трябва спешно да направим нещо!“ Нямах представа какво, но знаех, че трябва да стане веднага, за да не загубим дома си.

Всъщност, отдавна търсехме нови възможности и същата вечер приятелка с четири деца ми даде първата ми книга за мрежов маркетинг (ММ). Прочетох я за два часа и след нея цяла седмица не можех да спя от вълнение и вяра, че има „светлина в тунела“, че успехът в този бизнес е изцяло в наши ръце, че доходът в ММ не зависи от диплома и шеф, а от нашите умения, действия и стойността, която даваме на другите.

Сега, понякога ми иде да се ощипя, за да се уверя, че не сънувам трансформацията, която постигнахме.

COVID и новият начин на работа

Успехът рядко идва от идеални обстоятелства. По-често е резултат от способността ни да се адаптираме към трудните обстоятелства, без да предаваме принципите си.

Дълго време гледах на социалните мрежи с голямо недоверие. После дойде COVID и ни затвориха. Срещите спряха. Трябваше да се приспособим. За първи път прозрях, че всъщност фейсбук е само инструмент, каквито са вилицата и ножа – от мен зависи как го използвам.

Започнахме онлайн срещи и обучения. На една от тях майка на малко дете каза, че не знае как би преминала през този тежък период на затваряне, ако не са били срещите ни в Zoom и хората в тях. Тогава разбрах, че сме намерили нов начин не просто да правим презентации и обучения, а да останем заедно, да си даваме подкрепа, вдъхновение, да бъдем хора едни за други в труден за всички ни момент.

Технологията беше нова. Потребността бе стара колкото света. Да принадлежиш. Да бъдеш чут. Да знаеш, че някой ще забележи, ако утре не се появиш. Тогава осъзнах, че не предаваме само знанията и опита си, а нещо много по-важно: чувството за принадлежност. Някой чакаше срещите ни. Разбираше ни и беше благодарен за тях.

Времената се променят, принципите — не

Преди носехме папки и пътувахме за всяка среща. Днес всичко е онлайн. Но същността е същата: преди да повярват в бизнеса, хората трябва да повярват в нас.

И макар нещата да се променят, това не означава да изхвърлим всичко старо. Днес бизнесът се прави другояче. Изкуственият интелект вече променя начина, по който създаваме съдържание, учим, комуникираме и организираме работата си. След няколко години отново ще има нови инструменти. И аз вярвам, че задачата ни като лидери не е да се съпротивляваме на промяната, но не е и да тичаме след всяка нова мода. Трябва да различаваме инструментите от принципите.

Инструментите се променят. Принципите остават.

• Хората продължават да избират хора.
• Доверието продължава да се печели бавно и да се губи бързо.
• Резултатът продължава да изисква действия.
• Новият човек продължава да има нужда някой да бъде до него, докато стане уверен и независим в действията си.
• Клиентът продължава да има нужда да усеща грижа, а не само интерес към следващата му поръчка.
• И лидерът продължава да има една основна задача: да създава други лидери.

Помнете – необходимостта да бъдеш лидер не свършва с постигането на ниво Мениджър – тя започва оттам.

Пасивен доход или създаване

Мрежовият маркетинг често се свързва с идеята за пасивен доход. Но преди да стигнем до пасивния доход, трябва да има създаване: на умения, на доверие, на система и най-вече — създаване на самостоятелни хора.

Затова, когато погледна назад, не виждам права линия, вървяща само нагоре. Виждам много „затворени врати“, много промени, много моменти, в които сме се чудили: „А сега накъде?“ И всеки път сме търсили следващата „врата“.

Може би точно това е тайната на дългосрочните постижения: да не очакваш светът да остане същият, а да бъдеш готов да се променяш заедно с него, без да изгубиш онова, което никога не трябва да се променя – човешкото отношение, почтеността, грижата и желанието да растем заедно.

А първото място? То идва след това.

17 години екип №1

Когато някой каже тези думи, те звучат като постижение. За мен, обаче, те звучат повече като отговорност, защото да стигнеш до първото място веднъж е едно, но да останеш на върха през различни икономически периоди, промени в пазара, нови технологии, лични кризи, пандемия и смени на поколенията, е нещо съвсем друго.

То не може да бъде дело на един човек. Няма лидер, който да е достатъчно силен и способен, за да го постига сам години наред. Истинската устойчивост започва тогава, когато около лидера израстват други хора със собствена сила, идеи и характер, които от своя страна създават следващите лидери на екипа.

Как се става екип №1?

Няма рецепта как се постига. Но знам как не става:

• не става с един човек;
• не става с един силен месец;
• не става с числа.

Става, когато:

• създаваш други лидери.
• хората от екипа ти стават по-добри от теб.

Затова за мен изминалите 17 години успех не са за „мен“. Те са за НАС. За хората, които вървят редом, заедно с нас. И ако трябва да оставя само едно послание, то е: „Не гони първото място. Гради можещи, знаещи, успешни хора, които да стават по-добри от теб самия!“

Защото инструментите се променят, но нуждата на хората да са в среда на хора, които ги „виждат“, хора, които ги подкрепят, хора, които им дават признание, остава.