Как мислят истински успешните хора

Сам избирам хората около себе си

Някои от вашите сътрудници ви подлудяват, трудно ви е да общувате с определени клиенти, имате себични приятели, които ви използват само за отдушник и ви натоварват. Вие сами си ги избирате. Ако хората от обкръжението ви потискат, вината не е тяхна. Те са част от професионалния и личния ви живот, защото сте ги привлекли към себе си и сте им позволили да останат.

Замислете се с какъв тип хора искате да работите. Какви клиенти ще обслужвате с удоволствие? От какви приятели искате да сте заобиколени? После променете подхода си, за да започнете да привличате такива индивиди. Добрите хора обичат да общуват с други добри хора. Забележителните сътрудници искат да работят със забележителни лидери. Успяващите са естествено привлечени от други успяващи.

Аз управлявам времето, а не то мен

Времевите рамки и крайните срокове определят параметри, но невинаги са полезни. Средностатистическият човек, който има две седмици да свърши дадена задача, инстинктивно разпределя усилията си така, че тя действително да му отнеме две седмици.

Поставяйте си крайни срокове, за да сте организирани и да не протакате до безкрай, но не управлявайте дейността си изцяло въз основа на тях. Всяка задача трябва да отнема толкова време, колкото е необходимо за свършването ѝ. Правете всичко колкото се може по-експедитивно и по-ефективно. Обикновените хора позволяват на времето да им налага волята си, а изключителните личности налагат своята воля върху времето си.

Никога не съм си свършил работата

Работата никога не е свършена в минало време. Тя се върши всеки божи ден. Единствената реална мярка за личната ви стойност е осезаемият ви всекидневен принос. Без значение какво сте направили или постигнали досега, никога не сте твърде велики, за да не можете да запретнете ръкави, да се изцапате и да вършите черната работа. Няма твърде неблагодарно, твърде неквалифицирано или отегчително занимание. Забележително успешните хора никога не се чувстват богоизбрани.

Провалите не просто ми се случват, те са мое дело

Попитайте някого защо е преуспял. Отговорът му ще е пълен с лични местоимения – „аз“, „мен“, „моите“ и само тук-там ще има по някое „ние“. Попитайте ги защо са се провалили и повечето от тях ще се върнат към детството си и инстинктивно ще се разграничат като хлапето, което хленчи: „Играчката ми се счупи…“, вместо: „Счупих си играчката.“ Ще ви обяснят, че икономиката е в застой, че пазарът е малък, че хората не са готови за мрежов маркетинг. Ще посочат някого или нещо друго. И като се разграничават по този начин, те не се учат от грешките си.

Понякога нещо изцяло извън вашия контрол ще ви препъне. Но в повечето случаи вината е ваша, в което няма нищо лошо. Всеки успял човек е минал през провали и то многобройни. Повечето от тях са се проваляли далеч повече пъти от вас. Именно затова сега са успели.

Приветствайте неуспехите, признавайте си, че са ваши, учете се от тях и поемайте пълна отговорност, че следващия път нещата ще се развият другояче.

Полагам повече усилия от останалите

Всеки казва, че полага извънредни усилия, но почти никой не го прави наистина. Мнозина от тези, които се стараят повече от останалите, се озовават на място, където са съвсем сами и си казват: „Чакай малко… тук няма никой друг… защо правя това?“, обръщат гръб и повече не се връщат. Но това привидно празно пространство всъщност е пълно с възможности.

Започвайте работа по-рано, приключвайте по-късно. Правете още едно телефонно обаждане. Пишете още един имейл. Проучвайте още по-задълбочено. Помагайте на още един клиент. Недейте само да казвате на сътрудниците си какво да правят – показвайте им и работете рамо до рамо с тях.

Всеки път, когато вършите нещо, помислете и за допълнителното, което можете да добавите. Особено ако другите не правят точно това. Да, трудно е, но ще ви открои. И с времето ще ви отведе до големия успех!